Индийски лотос - свещено растение

Накратко: Индийският лотос (Nelumbo nucifera) е субтропично водно растение с цветове с диаметър до 20 см и листа с ширина до 0,5 м. Семената се изпиляват и се накисват 24 часа във вода около 20 °C, а поникват при 25-27 °C. Отглежда се в съд с височина минимум 30 см и водно ниво поне 25 см; презимува при 6 °C.

Лотос индийски - свещено растение

Лотос индийски - лат. Nelumbo nucifera - е висше двусемеделно растение от семейство лотосови (лат. Nelumbonaceae). Това е единственият представител на този род от семейство лотосови. По-рано лотосите бяха класифицирани в родство с водните лилии. След молекулярни анализи бяха преместени в родство с протеевите (лат. Proteaceae). Парадоксално с този разред растения те имат много малко общи морфологични характеристики. Като лотос понякога неправилно се обозначават няколко вида водни лилии (лат. Nymphaea). Водна лилия лотосова (лат. Nymphaea lotus) често се нарича египетски лотос, а като бял лотос и син лотос понякога народно се наричат бялата водна лилия (лат. Nymphaea alba) и синята водна лилия (лат. Nymphaea caerulea).

Истинските представители на лотосите са:

Лотос жълт - (лат. Nelumbo lutea), който има бледо жълти венчелистчета. Този лотос расте в източните области на САЩ, в Централна Америка и Карибите.

Лотос индийски - (лат. Nelumbo nucifera) - с бели до бледо жълти цветове. Расте от югозападна Азия, през Филипините до Австралия. В Европа се среща предимно около басейна на река Волга и около термалните извори в Румъния. В Индия е обикновено растение, срещащо се в басейна на река Ганг.

Лотос индийски е прекрасно водно растение. На водната повърхност създава големи, кръгли, дръжчести листа, които имат ширина до 0,5 м. Листата на лотосите са металически лъскави и плуват на водната повърхност. Цветовете на лотосите достигат диаметър до 20 см и стърчат над водната повърхност. Отличават се с изразително красив аромат и розово и бяло оцветяване.

Цветовете на лотоса по състав приличат на рози. Цветовете имат в средата месесто семенно легло, в което са потопени семенцата. От тези семенца се развиват твърди елипсовидни орехчета с размер на лешник. Изсушеното легло на лотоса е много декоративно.

Цветовете на лотосите достигат диаметър до 20 см и са символ на красотата.

Как да отглеждате лотос индийски

Лотос индийски е много неприхотливо растение, което може лесно да се отглежда. Добре понася нашите климатични условия, само е по-чувствителен към студове, затова препоръчваме да го презимувате подходящо. Лотос индийски може да се отглежда и в интериор, на южната страна на жилището до слънчев прозорец. За отглеждане на лотоси в интериор е подходен съд с дълбочина мин. 25 см. За едно растение е достатъчен съд с диаметър 25 см, препоръчва се обаче мин. 40 см диаметър. Лотосът е прекрасно и декоративно растение с големи розови цветове. Тези цветове достигат диаметър до 20 см и са символ на красотата.

Семената на индийски лотос преди засяване изпиляваме (нарушаваме повърхността с шкурка или пиличка, за да проникне във семето водата, необходима за покълване) и оставяме да набъбнат в топла вода за 24 часа. Температурата на водата в купичката трябва да бъде около 20°C. Ако семената не удвоят размера си в рамките на 24 часа, изпиляваме ги още повече.

При покълване лотосът предпочита вода с температура 25-27°C. Веднага щом в изпиляваните семена се появи първото кълнче, прехвърляме семената в контейнер за покълване с по-топла вода. Опитайте се да поддържате тази температура и при самия растеж на лотосите.

Веднага щом се появят първите два листа на лотоса - преместете семето в аквариум или контейнер с тинест субстрат или чакъл. Лотосът е топлолюбиво, субтропично растение. Отлично се развива в отопляеми оранжерии. Отглеждането в стая също е температурно приемливо. Лотосът е подходящ за зимни градини и езерца в тях, или декоративни съдове. Това е отлично растение за декоративни релаксиращи кътчета.

СЪВЕТ: Ако решите да отглеждате лотос в съд, имайте предвид, че неговата височина трябва да бъде минимум 30 см, а дълбочината на водното ниво в него минимум 25 см. Най-подходящи са кръгли саксии и съдове. Те позволяват плавен растеж на лотосите по стените на съда. Растението може да се отглежда в градинско езерце, разположено на слънчевата част на градината.

Съдовете с лотоси преместете на външно местоположение едва след пролетните слани. Лотосът зимува при температура 6°C. Необходимо е да му осигурите хранителна почва за отглеждане. Също както семената на водни лилии, можем да поставим лотосите на дъното на езерцето, в кошове, натоварени с камъни. По-лесно ги вадим за презимуване. Подхранваме лотосите с торове на пръчки, които поставяме на дъното на коша до растението.

Лотосът е символ на будизма, при което на разцъфтелия, разпрострян върху водата лотос седи самият Буда. Общо лотосовият цвят е символ на чистотата и красотата.

Индийски лотос - любопитни факти

Индийският лотос е много интересно и декоративно растение. В редица религии е свещен и важен символ. До днес се почита в индуизма и будизма. Известен е обаче още от египетската митология. Лотосът не е само растение за радост на окото, но в някои страни е важна стопанска култура. От ризома се приготвят леки, лесно смилаеми ястия. Ризомът може също да се смели на хлебно брашно. Ядките от семената на кълновете са с вкус на кестени, могат да се консумират сурови, варени или печени.

Всички части на индийския лотос са годни за ядене. Препоръчително е да се топлинно обработят. В Азия венчелистчетата на лотоса се използват не само като декорация, но и в тях се увива храна. Жълтият лотос е служил като храна на американските индианци. От ризомите приготвяли супа. Коренът на лотоса се използва широко в китайската медицина. Коренът на лотоса е богат на витамини и микроелементи.

Семената на Лотос имат вероятно най-широко приложение. Можете да ги консумирате сурови или варени.Варените семена се смачкват на паста. Семената са като ядки. Могат да се опържат, държат се подобно на пуканки от царевица. Семената на Лотос са много здравословни и издръжливи. Запазват своето съдържание. Устойчиви са на плесен. Лотосът бил отгледан дори от над 1300 годишно семе.

Индийският Лотос има по повърхността на венчелистчетата дребни кристали, които спомагат стичането на течни вещества от цвета. Благодарение на това свойство цветът на Лотоса не може да се изцапа с течни замърсявания. Тази способност премина през научни изследвания и сега се използва в текстилната промишленост, особено при шиене на мъжки костюми, които не могат да се изцапят при поливане.

Не забравяй да споделиш статията със своите приятели!

Автор: Hana Michalíková