Японска саговникова палма

Японската саговникова палма (Cycas revoluta) спада към най-древните растения в света. За първи път саговниковите палми са се появили преди 250 милиона години. Те са изключително дълголетни – продължителността на живота на саговниковите палми, отглеждани в японските градини, се оценява на 1100 години.

Тези живи вкаменелости са преживели динозаврите и са запазили своя уникален външен вид през вековете. Японската саговникова палма е отличен избор за любителите на екзотични и издръжливи растения, които искат да внесат част от древната история в своя дом или градина.

Цикас японски - символ на дълголетието

Цикас японски (лат. Cycas revoluta) - е растение от семейство цикасови (лат. Cycadaceae). Той е най-подходящият цикас за отглеждане в домашни условия и е най-популярният. Растението расте много бавно и е декоративно. Често се определя като жива вкаменелост. Цикасът е дълголетно растение, в природата се среща отпреди 250 милиона години. В момента този вид е включен в Червената книга на застрашените видове, а търговията със семената му е контролирана и попада под защитата на международната конвенция CITES. Тези растения са дълголетни. В японските градини има растения на възраст до 1100 години. Някои изчисления показват растения дори на 2000 години. При тях не може да се определи лесно възрастта като при дърветата по годишните кръгове, при цикасите възрастта се определя приблизително по средната скорост на растеж и по броя белези от листата.

Цикас японски е двудомно растение, което на по-висока възраст прилича външно на палма. Стъблото достига 3-8 м височина. Нараства обаче много бавно, около 3 см годишно. Диаметърът на стъблото нараства до 45-95 см. При по-стари растения стъблото може и да се разклонява. Листата са на върха на стъблото и са дълги 50-180 см и се състоят от 100-240 листчета (които са 8-18 см дълги и 4-7 мм широки). Тези листчета са кожести, твърди, тъмнозелени, леко навити и в младостта са покрити с оранжев пух.

Цъфтежът при цикасите е мъжки и женски. Мъжките шишарки имат спирално разположени люспи, под които се образува прашец, а женските растения имат около 20 см мегаспорофили, които са покрити с гъста кафява пухкава обвивка и в долната част носят 2-3 чифта семезачатъци. Семената на Цикас японски са яйцевидни и имат оранжево-червена семенна обвивка.

Отглеждане на цикаси

Цикас японски - в природата расте по склонове с варовита основа, на слънчеви местообитания. В природата може да се срещне и в горски насаждения, но винаги върху варовита основа. Изисква добре дренирана почва и понася лошо преовлажняването. На цикасите им подхожда субтропичният климат - летни температури 26-33°C и през зимата температури от 7-20°C. Подобни температури можем да постигнем при отглеждане у дома на перваза над отоплението. Цикасите издържат на мраз до -10°C. Издържливо е стъблото, листата опадат от мраза.

Отглеждането на Цикас японски не е трудно. Необходимо е обаче да намерите ключа, за да е растението доволно в дома ви.

Семената на Циказ, които закупувате, имат цветна - оранжево-червена обвивка. Тя трябва да бъде напълно почистена, тъй като предпазва семето до разпадането си. Дървесното семе на Циказите е препоръчително да се накисне за 1-2 дни в хладка вода. Накиснете го във вода едва когато знаете, че ще сеете Циказа. Не е необходимо да се отстранява обвивката няколко дни предварително. След като семето попие вода, поставете го в подготвения субстрат. Най-подходящи са керамзит или кокосови влакна. Субстратът - керамзит е препоръчително да се загрее предварително в микровълнова фурна и да се поддържа топъл. В субстрата може да се добави препарат против плесенясване на семената. Не поставяйте семето изцяло в субстрата, а максимум до половината му. Поддържайте субстрата топъл и влажен. За покълване може да използвате например мини-парник, или да покриете семето със стъкло, или с капаче, отрязано от ПЕТ бутилка. Семето трябва също да се проветрява умерено, за да не плесенясва. Подходяща температура за покълване е около 30°C.

Циказите покълват след няколко седмици до 6 месеца. Семената покълват чрез надлъжно пукване на семето. След като израсне първото листче, осигурете на растенцето достатъчно светлина. Първото листче обикновено се появява едва след израстването на главния корен, затова бъдете търпеливи. Контролирайте внимателно семената по време на покълване, за да не загниват

Циказът се нуждае от:

  • По-висока саксия, тъй като има мощен и дълбок главен корен. Не слагайте пръстта изцяло до ръба, за да остане място за повърхностните, коралоподобни корени.
  • Пропусклив и дрениращ субстрат, който бързо отвежда водата и същевременно почвата остава влажна. Субстратът може да се смеси с камъчета, перлит, pemza или друг груб материал. Може също да се използва субстрат за палми или кактуси. Корените не понасят влажна среда, тя може да причини загниването им.
  • Поливане - не е необходимо да бъде редовно. Пълното изсъхване на почвата след обичайна седмична почивка няма да навреди на растенията, ако не става въпрос за съвсем млади екземпляри. Растенията понасят много добре занемаряването и неполиването. Подхождат следователно и за хора със заето време и отглеждачи, на които не израства нито листче. Циказът със сигурност ще издържи да живее с вас възможно най-дълго, не лесно ще го победите.
  • Достатъчно светлина и топлина, ако това е осигурено, растенията веднъж годишно създават поникване на листа, които растат от центъра на растението и разгръщат листчета подобно на папратите. Затова е препоръчително още през март да поставите Циказа на топло и светло място и да го полеете обилно. Топлото място трябва да е осигурено и през нощта. В България много трудно се осигурява постоянна температура и през нощта, особено ако имате Циказа на външно място. Затова е препоръчително да поставите растението на перваза над отоплението.

На Циказите вреди:

  • Прекалена грижа, преливане, прекомерно торене и хранителна почва.
  • Студена среда - цикасите спират да образуват листа.
  • Недостиг на светлина - растението създава дълги листа, които изсъхват и не изглеждат естетично.
  • Топлина не трябва да се осигурява на растението вече от януари, когато в жилищата отоплителният сезон е в разгара си, растението така може преждевременно да пусне листа и те поради недостиг на дневна светлина могат да зачахнат.

Семената на Цикаса са ядливи. От ствола се произвежда саго. Саго е нишестено подобен прах. Саго е основа на храненето в низините на Нова Гвинея, където се консумира под формата на питка с риба.

Цикасите се отглеждат в много области на света. Произхождат от южна Япония. Първоначалната територия на цикасите е островът Кюшу и архипелагът Рюкю. Среща се също в Китай, в провинция Фуцзиен. Голям износител на разсад на Цикаси е Холандия.

Не забравяйте да споделите статията с приятели!

Автор: Хана Михаликова

Нуждаем се от вашето съгласие за използване на бисквитки, за да можем, наред с другото, да ви показваме информация, свързана с вашите интереси.