СТРАСТОЦВЕТ - стайна украса

Пасифлора (лат. Passiflora) е стайно вечнозелена лиана с екзотично красиви цветове. Принадлежи към растенията, които украсяват нашите домове. Поради своята красота се отглежда в домакинствата ни отдавна. Пасифлората е много дълго и обилно цъфтящ увивен храст. Произхожда от род не само на многогодишни, увивни тревисти растения, но също и на храсти. Нейните лиановидни опорни стъбла достигат дължина до 2 м. Пасифлората произхожда от Южна Америка. В по-топли региони пасифлората се отглежда като декоративно растение, в субтропиците като ядливо растение. Целият този род съдържа приблизително 520 вида. Цветовете на пасифлората са с пет до седем листа с диаметър до 10 см. В центъра на цветето има гъст венец от синьо и бяло нюансирани тичинки. Повечето цветове на пасифлората се отличават с необичайни форми и цветове. Сортът Constance Eliott цъфти със слоновокостно бели цветове, сортът Kaiserin Eugenie с виолетови цветове. Сортът Passiflora racemosa образува гроздове червени пъпки. Сред пасифлорите намираме и видове, които цъфтят с много неприметни цветове - напр. Passiflora suberosa, която има зелени цветове с размер около 2 см. При пасифлората цветовете израстват от пазвите на листата и обикновено цъфтят само един ден. Броят на цветовете на пасифлората зависи от това колко добре се развива растението. Ако се отглежда при "идеални" условия, от пазвите на листата могат да израснат два, три или дори четири цветя на растението. Пъпките на цветовете растението образува и по опорните стъбла, с които се придържа към опората.

Отглеждане на пасифлора

Пасифлората е прекрасно, цъфтящо, екзотично, увивно, топлолюбиво растение. В дома можете да отглеждате няколко вида, било заради сладките ѝ плодове, или заради красивите цветове. За отглеждане на пасифлора изберете средно лек субстрат, предназначен за стайни растения. Подгответе си конструкция, която ще подкрепя растението. Плетищата на пасифлората достигат по-големи, дори двуметрови дължини. Възможно е например да аранжирате и навивате израсналите увивни лиани в кръг. Това е най-простият и най-стилен начин за аранжиране на формата на пасифлората. Пасифлората е много декоративно растение. Подхожда ѝ слънчево местоположение. На перваза я поставете от южната страна на дома. През летните месеци можете да изнесете пасифлората и навън на слънце. И на външно местоположение не забравяйте за опората, която подготвяте за пасифлората, за да имат увивните лиани за какво да се придържат.

За посяване си подгответе семена на пасифлора. Те трябва да се накиснат преди посяването в топла вода за 48 часа. Семената на пасифлората леко набъбват. Така набъбналите семена сеем на дълбочина от около половин сантиметър. За посяване използвайте предназначен за това субстрат или разсадни торфени таблетки. Новопосятите семена на пасифлора се развиват най-добре при стайна температура, т.е. около 22-26°C.

Поливането на пасифлората трябва да е редовно, през периода на буен растеж поливайте ежедневно. Не е необходимо обаче да преовлажнявате substrata в саксията, тъй като това може да доведе до гниене на корените на растенията. Обратно, ако забравите да полеете растението, то може да изсъхне. На пасифлората й прави добре редовното пръскане.

Важен елемент при отглеждането на пасифлората е и торенето. Изберете подходящ тор за цъфтящи стайни растения. Прекомерното количество неподходящ тор може да доведе до това растението да расте буйно и да зеленее, но цветовете да не се появят.

Ако искаме да отглеждаме пасифлората заради сладките плодове, препоръчваме опрашване на цветовете. Опрашването се извършва като откъснете прашниците от един цвят и ги потриете върху близните на останалите цветове. За по-богата реколта от плодове е по-подходящо да отглеждате повече отделни растения или повече видове пасифлори. Пасифлората е само частично самоопрашваща се. Като плодни видове пасифлора отглеждаме следните: Passiflora edulis, Passiflora mollissima, Passiflora alata, Passiflora ligularis, Passiflora maliformis, Passiflora quadrangularis.

През есента започваме да подготвяме пасифлорите за презимуване. Има видове, които издържат студ до -8°C като например видът Passiflorata caerulea. Останалите обаче подготвяме за спокоен вегетационен период. През този период на презимуване е желателно пасифлорите да спрат растежа си. Веднага щом есента започнат по-студените нощи, подготвяме на пасифлорите помещение за презимуване. Помещението трябва да има температура 7-15°C. При по-ниски температури на пасифлорите може да опадат листата. Как да подготвим самото растение за презимуване? Отрязваме цялата коренова система, която е прораснала в околното пространство извън основното кореново кълбо. Също така съкращаваме надземната част на растението на около 30 см. Растението през този период на покой поливаме според количеството дневна светлина. Определено не преливаме, но не оставяме кореновото кълбо да изсъхне напълно.

Младите растения препоръчваме да пресаждате в саксия, която ще има с 2-5 см по-голям диаметър от оригиналната саксия. По-старите растения предпочитат по-стеснено пространство. През пролетта подрежете растението на 5-6 очи. След пресаждането бързо покарва. Ако растението има недостиг на хранителни вещества - ще разпознаете това по пожълтяването на листата. Тогава е необходимо да се приторява, възможно е да се използва и торът, който имате у дома за цъфтящи растения или мушкати.

Пасифлората цъфти само на младите издънки. На старите издънки без листа не насажда цветове. Ако вече имате у дома такава пасифлора, помогнете й с настъпващата пролет и я пресадете, и й осигурете пролетно подрязване.

Интересни факти

Пасифлората не е само декоративно растение. Използва се широко и в хранителната промишленост и медицината. Плодовете на някои видове пасифлора са ядливи. Най-известният ядлив вид пасифлора е маракуя (лат. Passiflora edulis) или гранадила (Passiflora lingualis). Тези екзотични вкусни плодове са украса не само на саксиите, но и на градините. В нашата оферта имаме и смес от екзотични растения, ако бихте искали да отглеждате повече видове ядливи екзотични растения, не само пасифлора. Други известни и по-малко известни ядливи видове пасифлора включват Passiflora alata, Passiflora quadrangularis, Passiflora laurifolia и други. Ароматните плодове на пасифлората се преработват в сокове, джусове или конфитюри и плодови йогурти – често нейните плодове в смес с други плодове се обозначават като мултивитамини. Пасифлората се използва също в производството на лекарства поради своите леки аналгетични, седативни и спазмолитични ефекти. Освен това се използва като вкусова добавка, арома.

Интересното при пасифлората е и нейното име, което произлиза от факта, че в нетрадиционния цвят на синята пасифлора Passiflora caerulea могат да се видят инструментите на библейското разпятие на Исус Христос. Когато погледнете в центъра на цвета, ще видите три черни стълбчета с белези като гвоздеи, пет прашника като петте рани Христови и около тях венец от цветни влакна като трънена корона. Заострените краища на околоцветните листчета изобразяват копие, техният брой е десет като апостолите, а усойките – камшиците. Латинското име Passiflora е дадено на пасифлората от йезуитите и в превод означава passio - страдание и flos - цвят.

Автор: Хана Михаликова