Червен глог украса не само на Коледа

Родът падуб (Ilex) включва няколкостотин вида растения. У нас могат да растат и да преживеят зимата само студоустойчивите видове и сортове. Можем да избираме от видове с тъмни лъскави листа с бодли, сортове с пъстри или дори заоблени листа. Някои видове имат също вместо червени плодчета например жълти или черни.

Важно е, че повечето отглеждани у нас видове падуб са вечнозелени, следователно ще създават цветен елемент в градината през цялата година. Освен това много дълго издържат да украсяват стаята във ваза или например изсушени на венец - благодарение на твърдите си листа при сушене запазват форма и цвят.

Падубът и традициите

На падуба от древни времена се приписват много магически свойства. Старите друиди го смятали за свещено растение.

На картините често се среща падуб заедно с червеношийка - според една келтска легенда именно тази дребна птичка донесла огън на хората. Горящата падубова клонка при това изгорила гръдта ѝ и така оттогава има червен цвят.

На падуба се приписвала и силата да предпазва от вещици и черна магия. Затова от дървото му се изработвали прагове на домове и падубите се засаждали пред входове и като живи плетове, за да не може злото да влезе.

В Англия към коледните традиции принадлежало и пускането на свещи върху листа на падуб (подобие на нашите орехови черупки).

Падубът се използвал и за гадаене - момичетата писали имена на момчета върху листа на падуб и ги слагали под възглавницата. Сутринта изваждали един от тях и онзи, чието име е било на листа, трябвало да стане бъдещият ѝ съпруг.

Изберете своя падуб

В нашите краища могат да се отглеждат няколко различни вида, като всеки има няколко сорта.

Най-познатият и най-често отглеждан е падубът остролистен (Ilex aquifolium). Това е вечнозелено растение с лъскави, назъбени листа с бодли. Цъфти през май или юни с дребни бели или зелени цветчета. Плодчетата на този падуб са наситено червени и издържат по храста от лятото до пролетта на следващата година.

Съществуват много негови сортове, от известните могат да се споменат например два самоопрашващи се сорта (падубите обикновено са двудомни, вж. отглеждане на падуб) Pyramidalis (подходящ като солитер) и Alaska.

Често се отглеждат и сортове с пъстри листа - сортът със златиста кайма на листата е Rubricaulis Aurea или Golden Queen, с бели Handsworth New Silver и Argenteomarginata. Видовете Golden Milkboy, Silver Milkboy и Argenteo Mediopicta имат пъстра средна част на листа.

Благодарение на бодливите листа падубите са отлични растения за създаване на живи плетове. Растат гъсто, са зелени и през зимата, плодчетата им красиво блестят и осигуряват храна на птиците. През бодливите листа същевременно никой и нищо не може да премине.

Друг представител е зъбчатолистната илекс (Ilex crenata), която има листа подобни на остролистната илекс, но допълнително са вълнообразни. Плодовете на тази илекс са наситено черни, но не остават толкова дълго по клоните. Сортът Golden rock има листа със златист отблясък.

Овални или яйцевидни листа без бодили има прешленолистната илекс (Ilex verticillata). През есента играе красиво с жълти и червени тонове, недостатъкът обаче е, че през зимата окапва. Плодовете й обаче остават по дървото и грейват в червен цвят.

Модерни са културите със синкав оттенък на листата, които възникват от кръстосването на различни видове. Към тях принадлежи например културата Blue Angel, която се отличава с оцветяването на листата и задаването на плодове, има компактен растеж, но е по-малко устойчива на студ. Напротив, много добре издържа на студ бързорастящата тъмна илекс (Ilex opaca).

Отглеждане

Илексите растат обикновено доста бавно, при добри условия обаче могат да достигнат и височина над 10 метра. Обикновено обаче се отглеждат като храсти. По-добре им се отдава в групови насаждения, отколкото като солитери, благодарение на поддържането на микроклимата между растенията.

Почвата за илекс трябва да бъде леко кисела и достатъчно хумусна, изключение прави остролистната илекс, която предпочита леки неутрални или алкални почви.

Илексите изискват постоянно умерено подаване на вода, затова през сухи периоди им помага поливане. Не понасят обаче преливане, това трябва да се следи особено при растения, отглеждани в саксия. Заради твърдите листа трудно се преценява недостигът или излишъкът на вода, листата не омекват и не се отпускат. Торим веднъж годишно, през пролетта, с торове за широколистни дървета.

Местоположението за илекс избираме на сянка или полусянка, добре ще израснат и под по-високи дървета. Прякото слънце може да изгори листата на илекса, и това дори през зимата. Ако съществува тази опасност, помага да се покрие растението с нетъкан текстил.

Растенията засаждаме най-добре през пролетта, за да имат време да се вкоренят до зимата. През лятото можем да оформяме илекса чрез рязане, през зимата младите фиданки предпазваме от силни студове. Зрелите растения обикновено понасят добре студа, в случай на увреждане от студ лесно издават нови издънки.

Размножаването на илекса е било дълго време тайна. Семената от плодовете не кълнят. Едва по-късно е открито, че за да покълнат, семената (също като например при имелта) трябва да преминат през храносмилателната система на птиците. Илексите могат да се размножават и чрез резници, при което новите растения запазват всички свойства на оригиналното растение.

При отглеждането на илекс е важно да се има предвид, че повечето сортове са двудомни, т.е. за опрашване се нуждаете от мъжко и женско растение. Ако искате да се дочакате на цветни плодчета, трябва да засадите поне две растения от противоположен пол. Едно мъжко растение обаче е напълно достатъчно за опрашване на всички женски растения в широк периметър.

Иликс - лечебен и отровен

При отглеждането на иликс в градината е необходимо да защитите децата от консумация на бобките на иликса. Те макар и да са вкусни за птиците, за хората са отровни. Дори няколко бобки могат да причинят много сериозни усложнения.

От друга страна нарязаните листа на иликса се използват за приготвяне на лечебен чай. Той помага при кашлица, грип и настинка, регулира нивата на кръвната захар и подпомага функцията на бъбреците.

От листата на един вид иликс се приготвя и известният чай Maté. Става дума за парагвайски иликс, който обаче е топлолюбив и затова не може да се отглежда на открито у нас. Чаят от това растение е известен със способността си да събуди във вас нова енергия и да предотврати сънливостта, ефектите са подобни на кафето, често дори по-силни. Освен това има положително влияние върху паметта и имунитета на тялото, съдържа витамини и антиоксиданти. Този иликс можем да отглеждаме като стайно или балконско растение.

Харесахте ли статията? Подкрепете функционирането на тази страница като я споделите!