Вдъхновение: дългоцъфтящи многогодишни цветя

Многогодишните растения предлагат широка палитра от цветове, височини и форми. Някои могат да бъдат декоративни и със своите листа, други прекрасно ухаят, трети се подхождат за рязане или сушене. Красиво допълват кътчета с храсти или лукови растения.

Много от тях обичат сухи слънчеви места и поради това могат да се открояват на скални градини и зидчета. Освен това са по-малко взискателни за отглеждане от едногодишните растения, които трябва да се засяват всяка година отново. Многогодишните растения обикновено цъфтят малко по-кратко време, но се намират и изключения.

Здравец

Сред многогодишните растения с дълъг период на цъфтене спадат например различните култивари на здравеца (Geranium), в народа наричан щъркелова клюка (поради клюноподобните си плодове). Можем да избираме от много култивари, цветът на цветовете варира от розов през бял до тъмно синьовиолетов.

Това са много непретенциозни растения, достъпни в десетки до стотици култивари. На своето местообитание оцеляват много години. Съществуват култивари, подходящи за различни типове местообитания. Височината варира в диапазона 10 - 100 см. Цъфтят през май и юни, понякога до септември.

Кореопсис

От юли до септември, понякога до ноември издържа да цъфти кореопсисът (Coreopsis). Става въпрос за по-високо многогодишно растение (до 30 - 60 см).

Обилно цъфтят с весели пъстри цветове в нюанси на жълто и червено. Най-често се отглежда кореопсисът едроцветен. Най-добре се развива отглеждан като солитер.

Цветовете са подходящи и за рязане. Чрез премахване на отцъфтелите издънки ще позволите на кореопсиса да процъфти отново. Непретенциозно многогодишно растение, може да се размножава чрез разделяне на кепове.

Флокс

Флоксът (Phlox paniculata) цъфти от юли до септември. Това са много обичани многогодишни растения. Растежът е храстовиден, височината надхвърля 1 метър. Изискват хумусна почва и пълно слънце или полусянка. Подходящи за рязане.

Салвия

Още през май започва да цъфти салвията (Salvia). Съществуват много видове салвия, но най-дълго издържа да цъфти горската салвия (Salvia nemorosa). Със своите синьовиолетови цветове успява да украсява градината през цялото лято и същевременно насища въздуха с типичен аромат. Изисква слънчево незамокряно местообитание, не е взискателна за грижи. Ако след отцъфтяването бъде подрязана, процъфтява през септември още веднъж.

Ехинацея

Друго красиво многогодишно растение, което освен това има незабележими лечебни свойства, е пурпурната ехинацея, известна също под своето латинско име Echinacea purpurea.

Цъфтящото растение е високо до 1 метър, с бели, розови до пурпурни цветове.

Заради лечебните си свойства се събират венчелистчетата или се приготвя тинктура от корените. Използва се предимно за подкрепа на имунитета, подобрява образуването и подвижността на белите кръвни клетки.

Растението е неприхотливо за отглеждане, адаптира се към различни типове почви, но изисква достатъчно светлина.

Сърдечки

С прекрасни необичайни цветове цъфтят сърдечките (Dicentra spectabilis). Отглеждат се растения с бели или розови цветове. Цъфтят още в началото на май до юни. Предпочита по-скоро засенчени места с достатъчно влага. Възрастното цъфтящо растение е високо малко под метър, но съществуват и по-ниски сортове до 20 см.

Обриета

Обриетата (Aubrieta) образува гъсти ниски възглавници от бели, червени или сини цветчета. Цъфти сравнително рано, от април до май. Някои сортове са способни да цъфтят още веднъж. Подходяща и за засаждане в контейнери.