Как да отглеждаме фуксия

Фухсиите (лат. Fuchsia) са растения от семейство Енотеровите (лат. Onagraceae). Фухсиите са много разнообразни, могат да бъдат изправени, провисващи, с прости, полумахрови и махрови цветове, в различни цветови комбинации. Селекционерите са отгледали над дванадесет хиляди сорта. Фухсиите се различават не само по външен вид, но и по начина на отглеждане. Някои сортове са много красиви, но цената за красотата е сравнително голямата чувствителност към грешки при отглеждане. Обикновените видове фухсии могат да бъдат отглеждани успешно дори от по-малко опитни градинари, но е необходимо да се спазват основните принципи за грижа за тези красиви растения.

Отглеждане на фухсии – редуването на летуване и зимуване е необходимост

Фухсиите са един от малкото видове растения, които предпочитат полусенчесто или сенчесто местоположение. Дори на сянка фухсиите трябва да имат достатъчно светлина и въздух. Повечето сортове не понасят престой на директно обедно слънце. Идеалната ориентация е към изток, запад или север. Ако нямате друга възможност и сте принудени да поставите фухсиите на южната страна, избирайте по-скоро сортове с по-тъмни цветове, които по-добре понасят директното слънце. Друга възможност е да засенчите фухсиите от директното обедно припичане. На фухсиите им подхожда външно местоположение. Не са морозоустойчиви, затова е необходимо да се прибират преди настъпването на измръзването. Обратно на външното си местоположение фухсиите трябва да излязат възможно най-рано. Пазете ги от приземни слани с покривка от нетъкан текстил. Подходящо време за преместване на растенията на летното им местоположение е към края на април и началото на май. Новите издънки по този начин ще могат да израснат вече на външното местоположение и няма да бъдат деформирани от недостиг на светлина на зимното местоположение. Наградата за навременното преместване на летното местоположение е богато цъфтене и компактен растеж на фухсиите. Както вече беше споменато, фухсиите не са морозоустойчиви, затова е необходимо да се прибират навреме от летното местоположение. Това трябва да стане преди настъпването на първите слани. Идеалното зимно местоположение за фухсиите е място, в което температурата е стабилна в диапазона 5 – 10 °C. Ниската температура няма да позволи на растенията да растат, така няма да настъпи деформация (разтягане) на растенията, причинена от предсрочен растеж и недостиг на светлина. Като зимно местоположение може да се избере оранжерия, в която не замръзва, или друго студено помещение, в което има достатъчна въздушна влажност и разсеяна светлина. Повечето фухсии оцеляват и в тъмно помещение с температура около 5 °C. Растенията, зимуващи на тъмно, трябва да имат отрязани всички издънки, които са израснали през вегетацията. На всяко клонче се оставят само няколко очи с листа. Неотрязаните издънки биха одървенели през зимата и напролет биха пускали слаби нови издънки. Предимството на подрязването е и освобождаването от вредители и зародиши на болести, които биха могли да се разпространят неконтролируемо през зимата. Изключение в температурата за зимуване представляват растенията, които ще се размножават чрез резници напролет – те изискват температура за зимуване около 15 °C.

Започнете новия вегетационен сезон с пресаждане...

Фуксията трябва да се пресажда всяка пролет, за да се осигурят достатъчно хранителни вещества за буйния ѝ растеж и обилното цъфтене. Най-подходящото време е пресаждането преди преместването на лятното местообитание – т.е. през март и първата половина на април. Осигурете на фуксиите въздушен, хумусен субстрат с по-кисел характер с pH около 6. Фуксиите могат да се отглеждат в готови субстрати, предназначени специално за тях, или в смес от добре узряла компост, градинарски субстрат с добавка на перлит или пясък. Субстратът в саксиите трябва да е леко изсъхнал преди пресаждането (засаждането), за да може лесно да се отдели от корените. Повредените и мъртвите корени се премахват. Фуксиите се пресаждат в леко по-голяма саксия от първоначалната, по-старите растения могат да бъдат посадени обратно в първоначалната саксия. След пресаждането фуксиите се поливат умерено и се подрязват евентуалните издънки, които са пораснали по време на презимуването.

Не пестете от поливането при фуксиите, но не ги заливайте

Правилното поливане е важна предпоставка за буйния растеж на фуксиите. През вегетационния период (на лятното местообитание) фуксиите се поливат доста обилно. Конкретната нужда от поливане зависи от вида на фуксията, както и от времето. Колкото по-висока е температурата, толкова по-бързо субстратът изсъхва. При високи летни температури съществува опасност от т.нар. „изваряване" на растенията или преливане. Растенията са леко повехнали под влияние на топлината, което би могло да доведе до предположението, че им липсва вода, но често е точно обратното – имат достатъчно вода и допълнително поливане в загрятия субстрат би могло да им навреди или дори да ги унищожи. Затова не се заблуждавайте в задушаващата жега и първо проверете дали субстратът наистина е сух! След поливането не трябва да стои дълго време вода в чинийките, защото би дошло до бързо гниене на кореновата система и до гибел на цялото растение. Ако е възможно, оставете саксиите с фуксиите да стоят свободно без чинийки, така излишната вода ще има възможност да изтече свободно. В задушливите дни можете да освежите фуксиите чрез пръскане, което ще повиши влажността на въздуха. Напълно обратна е ситуацията през зимата, когато фуксиите презимуват на студено зимовище. През зимата поливането се ограничава значително, напълно достатъчно е леко поливане веднъж на две до три седмици. Субстратът никога не трябва да изсъхва напълно. Конкретната честота на поливане трябва да се проследи директно на зимовището и според изискванията на отделните растения.

С поливането е свързано и торенето

Фуксиите изискват хранителен субстрат, но хранителните вещества не им стигат за целия сезон, поради което трябва да се пристъпи към редовно торене. За осигуряване на богато цъфтене е необходимо фуксиите да се торят много често – понякога дори два пъти седмично. С торенето обикновено се започва в началото на април, след пресаждането на растенията. Торенето се прекратява в края на август, когато растенията се оставят да узреят добре преди предстоящата зима. Подходящ тор е многокомпонентен тор с по-високо съдържание на азот. Доказа се използването на препарата Kristalon start за буен растеж в пролетния период. От юни е по-подходящо да се използва Kristalon плод – цвят. Пълно цъфтящите фуксии са много взискателни към нуждата от хранителни вещества, поради което торът може да им се добавя в слаба концентрация всеки ден и веднъж седмично да се извърши торене с пълна доза тор. Така подхранваните фуксии ще цъфтят много дълго и цветовете ще бъдат с равномерен размер.

За да не растат фуксиите като дърветата в гората, е необходимо да се оформят

За оформянето на растенията трябва да се мисли при пролетното и есенното подрязване. Есента се скъсяват израсналите издънки и се подготвя бъдещата форма на короната. Напролет след това се извършва отстраняване на издължените зимни издънки и окончателното подрязване. Оформящото подрязване трябва да се извършва в началото на сезона, най-добре до средата на април, за да не се отстранят с издънките и пъпките, които пускат. Отщипването на фуксиите е необходимо, за да се оформи от тях компактен храст. От много видове фуксии може да се оформи и храст на ствол. Избраният издънък не се отщипва, а напротив се привързва към къса пръчка. Нежеланите странични издънки се отстраняват възможно най-рано. При привързването на фуксиите внимавайте да не задушите растенията с връзката.

Дори фуксиите не избягват болести и вредители

Най-добрата превенция срещу болести и вредители е да се осигурят на фуксиите подходящи условия за отглеждане, тогава растенията ще бъдат по-силни и по-малко податливи на болести. При лошо презимуване често се появява сива плесен, която се разпространява при прекалена влага и при недостиг на светлина. През лятото фуксиите най-често се нападат от паяжинки, листни въшки, белокрилки и трипси. Наличието на паяжинки се разпознава по дребничката паяжина по долната страна на листата. Листните въшки са видими на пръв поглед, можете да се отървете от тях например с помощта на препарата Mospilan. Друго неприятно насекомо са белокрилките. Белокрилките са малки бели мушици, които изсмукват листата. Листата, засегнати от белокрилки, са покрити с лепкава течност. Ефективен препарат в борбата срещу белокрилките е отново Mospilan. С този препарат можете да решите проблема с белокрилките и листните въшки едновременно.

Много успех при отглеждането на фуксии!