Сенилен кактус (Astrophytum senile) 6 семена

Astrophytum senile

Astrophytum са централноамерикански кактуси, които растат най-много в Мексико и прилежащите райони около границите му. Много е декоративен и няма бодли. Най-често е петоъгълен, поради което се нарича звездовиден кактус. Родът Astrophytum е устойчив на сух въздух. Цветовете са предимно в жълти нюанси.

Senile е много красив хибрид. Вариант на популярния кактус, този път със по-светъл цвят, който израства директно от центъра на растението. Цветът на този кактус е леко жълтеникав, по-скоро бял. Центърът на цветето е изразително оранжев.

Как да отглеждаме Astrophytum

• Растенията се нуждаят от директна слънчева светлина. Подходящи са южните страни на перваза. Препоръчително е да се използва отстояла или по-добре мека вода, което всъщност важи за всички растения. Поливането е подходящо едва след пълното изсъхване на субстрата. Ако има излишна вода в чинийката, я изливаме. През зимата можем да пръскаме растенията. Пресаждаме рано напролет или през лятото, по време на стагнация на растежа. Кактусите зимуват при осем до дванадесет градуса по Целзий напълно без поливане. През зимата не им се отразява добре отопляваното жилище. Затова е препоръчително да ги преместим в студен коридор или антре. Светлината или тъмнината не са решаващи за тях. През лятото поливаме минимално - може да се стигне до гниене на корените.

• Сеитбата се извършва през март - април в специален субстрат. Съдържа 2 части фин пясък и 1 част почва. Семената се засяват на повърхността на субстрата. Подходящи са пластмасови контейнери с отвори. Напояваме. Контейнерите покриваме със стъкло или пластмасов капак. Разсадите поставяме на топло, светло място. Директното слънце може да унищожи семената или разсадите. Студоустойчивите видове кълнят при температури около двадесет и пет, топлолюбивите видове при температури над тридесет градуса по Целзий. На по-малките растения редовно проветряваме. Когато разсадите достигнат 0,5 см, можем да ги пресадим. На слънце ги поставяме едва след една или две години отглеждане.

• Подходяща е смес с минимум една трета едър пясък, трошена тухла, перлит или подобен материал, увеличаващ пропускливостта. Субстратът в тази смес е подходяща градинска почва.

• Ако пресаждаме растенията редовно всяка година, не прилагаме торове. Поливане с тор е достатъчно максимум три пъти годишно през вегетационния период. Използваме специален тор за сукуленти, разбъркан според указанията на опаковката.

• Кактусите най-често се поразяват от мучнести червеци, коренови въшки и паяжинки. Мучнистият червец създава малки вълнообразни туфчета по повърхността на кактусите, или кореновата въшка, която паразитира по корените на растенията. Паяжинката изсмуква повърхностните клетки на кактуса, който впоследствие придобива сивозелени до оранжеви цветове, спира да расте и може също да загине. Третираме растенията с подходящи инсектициди.

  Значителен проблем е гниенето. То се причинява от постоянно мокра почва или плесени. Изрязваме изгнилата част, оставяме да изсъхне и след време се опитваме отново да вкореним растението. Ако растението е силно нападнато, вероятността за неговото спасяване е ниска.

  Фузариозното гниене причинява повяхване на кактусите. Растенията губят блясък, избледняват и повяхват отделните членове, постепенно от заболяването повяхват цели растения.

  От гъбичните заболявания растенията най-често се нападат от мана, ръжда, плесени. Препоръчително е да се използват специални фунгициди.