Полска шпорца микс

Delphinium consolida

Ридиците произхождат от Азия и Европа. Растенията имат изправени, странично облистени стъбла. Съцветието е в гроздове или метлици. Цветовете могат да бъдат единични, пълни, симетрични, с шпора. Цъфтят в синьо, виолетово, розово или бяло през юни и юли. Растението достига височина 80 - 100 cm. Дивите видове ридици се срещат с изключение на полярните области и Австралия практически по целия свят. Растат предимно в планински местности. Това са леко отровни растения, чието поглъщане може да причини сериозни усложнения.

Чрез взаимно кръстосване са създадени много красиви сортове, които според растежа и типа цвят се разделят на няколко групи.
Ниската хиацинтовоцветна група е висока 50 – 60 cm, гроздът от цветя е гъст, отделните цветчета са сравнително големи. Разцъфтява много рано и включва най-ранните сортове.
Гигантската хиацинтовоцветна е висока 110 cm, има гъсти гроздове от големи отделни цветчета и е ранна.
Високата пълноцветна е висока 110 – 130 cm, отделните цветчета са средно големи, гроздът от цветя е по-рядък. Цъфти по-късно от предишната група.
Exquisit групата е висока 100 – 120 cm, богато разклонена. Отделните цветчета са средно големи или големи. Гроздовете от цветя са много гъсти и дълги. Това е най-късната група.

Ридиците могат да се разделят и според издръжливостта. Някои се отглеждат като едногодишни, други като многогодишни. Групите Belladonna и Elatum са предимно многогодишни, вегетиращи няколко години на едно място. Към едногодишните спадат D. consolida, D. ajacis. Това са пацифически хибриди, отглеждани като едногодишни, максимум двугодишни растения.

Благодарение на размера си ридицата е предопределена за отглеждане като солитер. Изпъква не само в смесени засаждания, но и самостоятелно в тревна площ, край стена или ограда. Използват се също за лехи, в цветни градински лехи в смес или в групи от чисти цветове. Високите сортове са много подходящи за рязане. Цветовете издържат свежи във ваза 6 – 9 дни.

Как да отглеждаме ридица

• Изисква светло местоположение, което е защитено от вятър. Не понася жега. Редовното поливане е необходимост, особено в сух период. Високите сортове често през време на цъфтеж се повреждат силно от вятър и дъжд, затова е препоръчително да се засаждат до колчета. След цъфтежа е добре да се подрежат и подхранят. Така ги подготвяме за следващо цъфтене, което е в края на лятото, макар и по-слабо.

• Семената се засяват рано напролет в топла оранжерия или под стъкло. Едногодишните сортове е препоръчително да се засяват още през януари. Семената се засяват в специален субстрат, предназначен за засяване и размножаване. Покриваме финно. Поддържаме субстрата винаги влажен и е необходимо да поставим семената на светло място. Предварително отгледаните растения се засаждат на открита леха през май след отминаването на нощните приземни слани. Могат да се засяват и директно на местоположението, от втората половина на май. На шепи на разстояние 15 – 25 cm. Посевът поникне в рамките на 2 – 3 седмици.

• Растенията изискват дълбоко разорана, пропусклива почва, богато снабдена с хумус.

• По време на вегетацията подхранваме 1 път на 14 дни под форма на течен тор. Подходящ е например Cererit или Kristalon. Идеално е да се комбинира торенето с поливането. Основното торене е важно добре прележало с компост или оборска тор при подготовката на почвата.

• Растенията могат да бъдат нападнати от брашнеста мана или сива плесен. Нападнатите растения третираме с фунгицид на база сяра. От животински вредители опасен е паякът. Най-подходящата защита е използването на инсектицид например Karate ZEON или Omite.