Ехинацея – декоративна билка и трайно растение. Прекрасна е. Може да си приготвите чай от нея. Изсушена е подходяща за декоративни букети. Растение с многостранно приложение. Прочетете повече...

Накратко: Ехинацеята сейте през март в сандъчета за разсад или в парник и я пресадете на слънчева леха в края на май. Нуждае се от лека проницаема почва, понася суша и каменлива почва, поливане изисква главно в саксия. Цъфти през втората година след сеитбата, от май до септември, и достига до 140 cm.

Височина на растениетодо 140 cm
Време на цъфтежот май до септември
Сеитбамарт (парник или сандъчета за разсад)
Засаждане на лехатакрая на май, приблизително 2 месеца след сеитбата
Първи цъфтежвтората година след сеитбата
Прибиране на коренапри растения на възраст над 3 до 4 години

Ехинацея – декоративна билка и трайно растение

Ехинацея – рудбекия – принадлежи към семейство сложноцветни (лат. Asteraceae). Родът на тези декоративни цветя се нарича понякога и рудбекия (лат. Rudbeckia). Този род е възникнал чрез преразпределение на родове от сходни растения. В момента се обмисля създаването на самостоятелен род Echinacea, който ще обхваща около 9 вида. Ехинацеята е с произход от север и среден запад на Съединените щати. Там расте по светли и сухи склонове. В Европа е донесена през 17. век като декоративно растение. Днес се използва като билка. В Чешката република не расте на воля.

Ехинацеята е получила името си от гръцката дума Echinos – което означава таралеж. Известна е още отпреди 200 години и е използвана от индианците като традиционно растение. Популярността ѝ непрекъснато расте.

Ехинацеята достига височина до 140 cm. Коренът на тази билка може да бъде пълзящ или стъблен. По същия начин коренището може да бъде голо или влакнесто. Основните листа са с дръжки, останалите растат последователно по стъблото на растението. Листата към върха намаляват. Листните петури са дълги до 10 cm. Ехинацеята цъфти от май до септември. Цветовете са светлорозови до виолетови, бели или жълти. Цветовете могат да бъдат увиснали надолу. Имат бодливи центрове във формата на шишарки. Вероятно заради тях са получили името си. Напомнят бодлив таралеж.

Отглеждаме ехинацея

Най-известният представител на тази група от 9 вида е пурпурната ехинацея (лат. Echinacea purpurea). Подходяща е за групови насаждения, както и като единично растение. Можете да я отглеждате като декоративно градинско растение, също така е подходящо растение за рязан цвят. Декоративна е. Подхожда и на горски градини. Приложението ѝ е универсално. Ще краси всяка градина. Наистина е прекрасна.

Семената на пурпурната ехинацея са лесно достъпни в нашия онлайн магазин. Закупените семена сейте още през март. Можете да ги посеете или направо на мястото (по-добре в парник), или у дома до прозореца в сандъчета за разсад. Два месеца след сеитбата растенията са подходящи за засаждане. Пресаждаме ги на лехата в края на май.

Разсадът от ехинацея пресаждайте на слънчево място. Почвата трябва да е лека, добре проницаема. За да запазите почвата лека и въздушна, не забравяйте за редовно разрохванеоколо растенията.

Редовно поливане и торене не са необходими. Тор добавяйте за по-обилен цъфтеж. Редовното поливане не забравяйте при растения, отглеждани в саксия.

Ехинацеята цъфти през втората година след сеитбата. След това се превръща в трайно растение във вашата декоративна леха. Достига размери и структура на по-голям разклонен храст.

СЪВЕТ: Ехинацеята вирее на слънчево място. Не ѝ пречи сушата нито каменливата почва. Спокойно ѝ отделете по-малко плодородна част от лехата. Ако пурпурният цвят на това цвете не ви допада, посегнете към парадоксалната ехинацея (лат. Echinacea paradoxa) с жълти цветове или към ехинацея White Swan с бели цветове.

Листа и цветове на ехинацеята можете да събирате и суши още през втората година на растението. Листата берете в началото на цъфтежа на растението. Коренът се събира при растения на възраст над 3–4 години.

Ехинацеята презимува на лехата без проблеми. Корените можете да покриете с иглолистни клонки.

Използване на ехинацеята

Ехинацеята е позната като билка. Името ѝ често се свързва с билкови чайове и препарати. Изследванията ѝ още не са приключили. Използват се най-вече коренитена бледата ехинацея (лат. Echinacea pallida). Съдържат голямо количество етерични масла. Надземните части на пурпурната ехинацея (лат.Echinacea purpurea) също се използват за билкови чайове. Билките на ехинацеята съдържат повече полизахариди.

Ехинацеята – обработва се по няколко различни начина. Пресният сок се използва за производство на сиропи, капки и таблетки. Изсушеното растение се използва за приготвяне на чайове и чаени смеси. Коренът се обработва пресен и изсушен. Заедно със спирт може да се приготви тинктура. При домашна употреба ехинацеята най-често преработваме във вид на чай. Бременните и кърмещите жени трябва да се консултират с лекар относно приема на ехинацея .

Ехинацеята е днес сред много обичаните и използвани билки. Ще съживи вашата градина. Опитайте да я отгледате. Можете също да се престрашите и да изпробвате домашно приготвен чай от ехинацея.

Опитвали ли сте тази билка? А защо не да я отгледате?

Привлече ли ви статията? Споделете я с приятели във Facebook!

Автор: Хана Михаликова

Може да ви заинтересува: Vincetoxicum

Нуждаем се от вашето съгласие за използване на бисквитки, за да можем, наред с другото, да ви показваме информация, свързана с вашите интереси.