Азалия - алпийска роза

Накратко: Азалиите се нуждаят от кисела, влажна почва и засенчено място с разсеяна светлина, защитено от сутрешно слънце и леден вятър. Поливайте с мека дъждовна вода, торете саксийните растения на всеки две седмици до края на лятото и мулчирайте с торф или компост до 10 см. Най-сигурно е засаждането през есента.

Като азалии се обозначават някои, обикновено листопадни рододендрони (храсталаци). Принадлежат към семейство пиренови (Ericaceae). Привличат вниманието преди всичко със своите ярко цветни цветове, с които растението може да бъде напълно покрито.

Цветовете на рододендроните се движат в нюанси на жълто, оранжево, червено и лилаво, съществуват и видове с бели или виолетовосини цветове. Атрактивен е и техният аромат, който може да бъде много интензивен и опиянващ.

Азалиите цъфтят от януари до август, външните видове в нашите условия обикновено през април и май.

Съществуват повече от 1000 вида рододендрони и азалии и безброй различни култивари, сред тях видове вечнозелени и листопадни, стайни, балконски и външни.

Сред рододендроните намираме предимно храсти (понякога и малки дървета) с размери от няколко десетки сантиметра до няколко метра.

В статията ще намерите: какво растение да изберете, избор на местоположение, грижи за азалиите

Какво растение да изберете

Първо помислете къде ще искате да поставите азалията. Съществуват много видове за външно отглеждане, на повечето ще им върви по-добре на сянка. Можете обаче да намерите и скални азалии, които се отличават с по-малък ръст и дребни листа.

Ако копнеете за стайна азалия, вероятно ще стане въпрос за вида Rhododendron simsii.

Когато купите азалия или рододендрон през пролетта, вероятно ще можете точно да разгледате цвета на цветовете и ще можете да ги се насладите още първата година в градината.

Обаче растенията, които точно плодоносят, цъфтят или се готвят за това, много трудно образуват коренова система. Това се дължи на нивото на хормоните, което позволява да се концентрира енергията на растението върху размножителните органи.

Това заплашва особено, ако корените са били повредени, изсъхнали или в периода след засаждането растението не е имало достатъчно влага. За сигурното развитие на азалията следователно е по-добре да не се засажда в пролетния период.

Есента рододендроните вече са отцъфтели, не можете следователно веднага да се порадвате на тяхното великолепие. Също така понякога след дълъг шестмесечен престой в магазина не са в най-добро състояние.

Затова е необходимо на избора на вида, сорта и конкретното растение да се отдели повишено внимание. Обаче азалията засадена есента не се излага на опасност от изтощение и неспособност да образува корени заради цветовете.


Ако сте избрали здраво растение, рискът от гибел е минимален и следващата пролет ще ви зарадва с изобилие от цветове.

Ако азалиите се продават с открита коренова система, те трябва да бъдат прясно изкопани, в идеалния случай с все още влажни корени и почва. Проверете дали корените са здрави, с фини влакна и не са нападнати от гниене.

Още по-добре е да закупите растение в саксия, където отпада рискът от увреждане на корените. Листата трябва да бъдат здрави и лъскави, без признаци на нападение от вредители (лепкави петна, паяжини, цветни или кафяви петна).

Къде ще се чувства добре азалията

Повечето рододендрони процъфтяват най-добре на засенчено място с разсеяна светлина. Добро място може да бъде сянката от северната или западната страна на сграда или склон, или пространството под по-високо дърво.

Рододендроните понасят лошо особено сутрешното слънце и ледения вятър. Листата могат да бъдат изгорени и от пролетното слънце, тъй като растенията още не са свикнали след зимата или трябва да бъдат защитени от дърво, което все още не е обраснало с листа.

Някои видове азалии, особено скалните, напротив ще оценят слънцето, понякога дори пряко. По-голямото количество слънце подпомага цъфтежа. За кой тип е вашата азалия, ще научите при покупката ѝ.

Стайните азалии обикновено предпочитат полусянка през зимата, а през пролетта им се отразява добре разсеяната светлина или дори прякото слънце. Необходимо е обаче постепенно да я свиквате към него. Ако е възможно, ѝ осигурете престой навън, например на балкона.

Почвата за азалия трябва да бъде кисела и по-влажна. Растението понася лошо неутрална или дори алкална почва. Ако вашата почва е твърде алкална за азалии (обикновено поради голямо съдържание на калций), може да я коригирате като добавите по-голямо количество торф в дупката, където ще садите азалията. През следващите години използвайте торф за мулчиране.

Какво да правим, за да процъфтяват рододендроните

Основата на грижите за рододендроните е поливане, торене, мулчиране и отстраняване на отцъфтелите краища.

Поливането е много важно, азалиите са свикнали с постоянен достъп до вода. Корените никога не трябва да изсъхват. Стайните азалии поливаме сутрин с мека, за предпочитане дъждовна вода (важно е да не съдържа калций, което при водопроводната вода е обичайно).

Веднъж седмично можете да потопите цялата саксия с азалията за няколко минути във вода. През зимата ограничете поливането само дотолкова, че почвата да не изсъхне напълно.

Външните рододендрони изискват по-влажна почва или често поливане.

Ако есента е суха, рододендроните могат да страдат от сухота и през зимата - предвид факта, че обикновено не отпадат, продължават да дишат леко и да изпаряват вода през повърхността на листата.

Внимавайте за прекомерно овлажняване, то може да предизвика развитие на гъбични заболявания. Листопадните видове азалии обикновено нямат проблеми с влагата през зимата.

Торенето извършваме главно чрез поливане, като при стайните азалии започваме още от средата на зимата, когато започват да цъфтят, а при външните видове - през пролетта. Най-подходящо е торът, предназначено специално за азалии, което съдържа балансирано съотношение на макро и микроелементи точно за тях.
Растенията, отглеждани в саксии, торим до края на лятото на всеки две седмици, през есента и зимата торим по-рядко. Външните растения торим само през вегетационния период.

Не си струва да подценявате или пренебрегвате торенето - растенията с недостиг на хранителни вещества цъфтят слабо или изобщо не цъфтят, растат бавно, повяхват и са по-податливи на заболявания и вредители.

Азалиите имат плитка коренова система, затова саксиите трябва да бъдат по-скоро широки, отколкото дълбоки. При външните растения трябва да помним това и почвата около тях да не се разкопава.

По-подходящо е ежегодното мулчиране, при което около азалията разстиламе слой от торф или компост с височина до 10 см. Торфът задържа по-добре влагата и подкиселява почвата, компостът доставя хранителни вещества и хуминови киселини.

При рододендроните обикновено не се извършва рязане, тъй като храстите сами поддържат компактна форма. Старите растения обаче понякога се нуждаят от подмладяване, защото долната част на клоните може да оголее.

Също така стайните азалии искаме да поддържаме в определена форма. Ако е необходимо рязане, подходящо е да изберете ранната пролет или края на зимата, когато вече няма опасност от измръзване и азалиите все още не са започнали да цъфтят.

По този начин ще предотвратим изтощаването на растението при образуването на плодове и ще подпомогнем разклоняването му.
При стайните видове това може да бъде дори по-рано. Те понасят доста добре и дълбокото рязане, ако не го извършваме твърде често.

Подарете на вашите азалии най-доброто! Качествени торове, създадени специално за тези красиви растения, ще намерите директно в нашия онлайн магазин!

Написала Eliška Kadlecová