Juka целогодишно в градината

Юките (лат. Yucca) принадлежат към семейство аспержови (лат. Asparagaceae) и към подсемейство агавови (лат. Agavoideae) растения. Юките са многогодишни растения, които с външния си вид отдалечено напомнят на палми. Техните стволове при някои видове са разклонени, при други не. Родината на юката е Америка, особено южните части на САЩ, Мексико и северната част на Централна Америка. Разграничават се около 35 – 40 вида юка. Благодарение на устойчивостта си към мраз в момента се отглежда като градинско украшение почти по целия свят. Юките придобиват все по-голяма популярност и в българските градини.

Външен вид на юката

Листата на юката обикновено израстват в приземни или при дървовидно растящите юки в крайни розетки, те са седящи. Листните петура могат да бъдат с цял ръб или със зъбест край, обикновено са твърди, понякога повече или по-малко месести. Цветовете са подредени в метлици или в гроздове, те са двуполови и отдолу са подпрени от прицветници. Повечето юки имат цветове, съставени от 6 околоцветни листчета, които са свободни или със сраснала основа. Цветът на цветовете е бял до кремав, някои видове имат зеленикав или пурпурен оттенък. Плодът на юката е кутийка или плодче.

Видове юка

Към най-често отглежданите видове юка принадлежат юка влакнеста (лат. Yucca filamentosa), юка rigida (лат. Yucca rigida), юка thompsonova (лат. Yucca thompsoniana) и юка rostrata (лат. Yucca rostrata).

Юка влакнеста

Юката влакнеста може би се вижда най-често в градините. Става въпрос за юка с листа, израстващи в приземна розетка. Листата на юката влакнеста са по-твърди, с мечовидна форма, тъмнозелен цвят. Цветовете израстват в метлици на стъбло високо до един метър. Те са с бял цвят и по форма напомнят на камбанки. Юката влакнеста се разраства много бързо.

Отглеждане на юка

Най-добре се развива в добре дренирана, пясъчна почва. Обича слънцето, затова й подхожда южно ориентирано местоположение, изложено на слънчеви лъчи. Расте и на полусянка, но там цъфти малко по-късно. Юката нишковидна е много непретенциозна за отглеждане. Ако се отглежда на открито (в градината), не е необходимо да се полива твърде много, достатъчно й е естественото напояване (дъжд). Периодично поливане изискват само растенията, засадени в саксии. При екстремна суша е препоръчително да се полеят и юките, засадени в земята. През зимата юките не се поливат. Торенето на юката нишковидна също не е необходимо, обикновено й стигат хранителните вещества, съдържащи се в почвата. Евентуално подхранване може да се направи през пролетта, за подпомагане на цъфтежа. През есента юките не се торят, за да могат тъканите да узреят и растението да се подготви добре за предстоящата зима. В наши условия юката филаментоза е напълно морозоустойчива, не е необходимо да се презимява по някакъв специален начин. Най-много може да се покрие с клонки, за да не я повреди тежкият сняг. Юката филаментоза е една от най-морозоустойчивите юки изобщо, без проблем издържа на температури до – 30 °C.

Юката филаментоза се открояваат в средноевропейски градини, подходящо допълва иглолистната растителност. Изглежда великолепно и обсипана с дребни камъчета и в компанията на други вечнозелени растения с подобен вид.

Интересен факт: Околоцветните листчета и плодовете на юката нишковидна са ядливи, докато корените са леко отровни, тъй като съдържат сапонини.

Юка ригида

Юката ригида е един от сравнително редките видове. По външен вид е много атрактивна, има дървовиден растеж и при благоприятни условия може да достигне височина до около 4 метра. Родината й е южната част на САЩ и планинските области на Мексико. Тук расте на надморска височина до 1800 м. Благодарение на това е свикнала с по-суров климат и издържа на мразове до – 18 °C. Короната на юката ригида може да бъде разклонена до 3 пъти. Листата са зелени със сребрист оттенък. Цветовете на юката ригида са бели.

Юка томпсонова

Юката томпсониана е друга дървовидно растяща юка, която може да достигне височина до 4 метра. Стъблото е сравнително тънко, в природата на него остават сухи листа, образуващи изолационен балон. Листата са свежо зелени на цвят, понякога имат фино сребрист оттенък. След отцъфтяване върхът й се разделя на две или повече клони, с което постепенно се оформя мощна атрактивна корона. Юката томпсониана произхожда от югозападните щати на САЩ. Тук расте на надморска височина до 1400 м, благодарение на това е много устойчива на студ, без проблем издържа до – 25 °C.

Yucca rostrata

Yucca rostrata е дървовидна юка, която може да достигне височина от 3,5 до 4 метра. Родината ѝ е в Северна Мексико, но се е аклиматизирала почти в цялата територия на САЩ. Визуално е много атрактивна, защото образува до 5 пъти разклонена корона с богати розетки от сивозелени листа, които завършват с остър връх – бодил. Цветовете са бели, растат на до 60 см високи съцветия под формата на метлица. Yucca rostrata издържа на температури до -18°C, по-възрастните растения без проблем понасят до -25°C. Yucca rostrata расте много бавно и е напълно неприхотлива за отглеждане. Предпочита добре дренирана почва и топли, южни местоположения с целодневен достъп до слънчеви лъчи. Поливане и торене не са необходими. За да изсъхва почвата около юката по-бавно, може да я обсипете с дребни камъчета. Така ще уловите два заека с един куршум – няма да се налага да поливате и освен това юката ще се открои красиво.

Внимание: юките, засадени в саксии, са значително по-малко устойчиви на студ и могат да бъдат унищожени дори при температури около -5°C.

Затова юките, засадени в контейнери, трябва или да се пренесат на зимно местоположение (например зимна градина), или да бъдат правилно подготвени за зимата. Най-важна е защитата на корените от мраз. Изолирайте добре саксиите с дебел слой полистирен. Минималната ширина на изолационния слой е около 8 см от всяка страна и отдолу. Идеално е да си създадете специална изолирана саксия още преди засаждането на юката. През лятото полистиреновата изолация ще защитава от прекомерната топлина, а през зимата – от мраза.

В нашите условия юката не образува плодове

Въпреки че юките цъфтят изобилно и в нашите условия, вероятно няма да се дочакате плодове. В родината си юките се опрашват от така наречените юкови молци, които засега не са стигнали до нас. Те са дребни пеперуди, които събират полени от цветовете на юката и ги оформят на топчета. Докато оформят топчетата, молците прелитат от един цвят на друг, като по този начин неволно ги опрашват. Тази форма на опрашване е много специфична и на нашата територия не живее насекомо, което да е способно да извърши подобна операция.

Юката като лечебно растение

Някои видове юка се считат от много дълго време за ефективни лечебни средства. Старите индиански шамани ги наричаха дървета на живота. Активното вещество се извлича от ризома на юката и се използва при лечение на ревматични заболявания и при възпаления на ставите. Юките са подходящи и за детоксикация на организма. Детоксикацията обаче е дълъг процес – за да бъде ефективна детоксикационната кура, е необходимо дългосрочно приложение.